В западната част на страната една от най-известните области е Кюстендил, в която се намира село Копиловци. Другото населено място със същото име е на територията на монтанска област, като западното село е в посока северозапад от областния град и по десния бряг на река Струма. Кюстендилката котловина е най-популярното географско формирование за областта – спрямо нея селото е на централно място. До него може да се стигне по много начини, в това число и с влак. Необходимо е да се купи билет за линията, която свързва столицата с Радомир и Кюстендил. В миналото населеното място е разделено на три махали, което е типично и за други населени места в страната. За климата най-общо може да се каже, че е умерен и преходно континентален, а влиянието от средиземноморско естество се усеща осезаемо. Няколко на брой са административните единици, към които през годините принадлежи селото. Към област Кюстендил е от 1978-ма година.
Манзърица е име на местност в Копиловци, в която са открити останки от епохата на античността. Иначе историците не могат да са единодушни по отношение точната дата и година на възникване на населеното място. Античното селище или по-точно останките от него по всяка вероятност са от времето на периода между първи и четвърти век. Установено е с точност, че е посветено на Зевс и Хера. Това са двама от най-популярните герои от митологията и са считани за силни и могъщи божества. Народния столичен музей провежда в района мащабни разкопки и проучвания в годината на избухването на Първата балканска война. Надписите върху оброчните плочки на Зевс са намерени при светилището и на базата на тях се предполага, че Каристора е едно от имената на селището в епохата на античността или по време на Римската империя. Между другото същите разкопки стават причина за разкриването на още няколко сгради. Името си селището успява да съхрани през годините без промени с редки изключения. За пръв път се споменава през 1570-а година в османски документ, а шест години по-късно го срещаме отново. В годината на освобождение на България от османско владичество отново няма промяна в името на селището.
Молла Осман е един от тримата богати чифликчии за област Кюстендил. Той заедно с останалите двама притежават чифлиците за околността, в това число и тези в село Копиловци. Селището има изцяло чифлишки облик, а през това време българското население има статут на кесимджии. Едва след настъпване на освобождението българите изкупуват земята и имотите на турците, които са принудени да побягнат от обстоятелствата и мощта на руската държава. 3 678 декара е общата землищна площ на селото през 1893-та година, като нагледно те са разделени на ниви, гори, естествени ливади и лозя. Освен информация за площта на всяко едно от тях, се знае и точният брой на домашните животни. 267 овце и сто петдесет и пет говеда помагат не само в селскостопанската работа, но и за изхранването на семействата. Земеделието си остава основен поминък, а между най-ценните помощници на стопаните са конете. За цялото село техният брой е 53.
